Плюсове и минуси – гледната точка на агроном-практик

Сеитбата на кактуси и сукуленти винаги е процес с повишен риск. Високата влажност, топлината, фината структура на субстрата и слабият имунитет на младите поници създават идеални условия не само за покълване, но и за развитие на гъбни заболявания.

Затова темата за използването на фунгициди при сеитба е една от най-обсъжданите и противоречиви сред колекционери и професионални производители.

Като агроном с дългогодишна практика ще кажа още в началото:
няма универсален отговор „да“ или „не“. Всичко зависи от условията, целите и подхода към отглеждането.

Защо изобщо се използват фунгициди при сеитба?

Най-честите проблеми при поникването са:

• загниване на семената преди поникване;

• „черно краче“ при младите поници;

• плесен по повърхността на субстрата;

• инфекции от Fusarium, Pythium, Rhizoctonia;

• масова загуба на разсади в първите 2–6 седмици.

Фунгицидите се използват основно профилактично, а не лечебно — при пониците лечението почти винаги идва твърде късно.

✅ Плюсове от използването на фунгициди

1. Намаляване на загубите в ранна фаза

Основното предимство е по-ниската смъртност на семена и поници, особено при:

• редки и скъпи семена;

• бавно покълващи видове;

• колекционни форми (variegata, cristata, нестабилни линии).

2. По-стабилен и предвидим резултат

Фунгицидите позволяват:

• по-дълго задържане на сеитбата в затворен режим;

• по-малък риск при временни грешки с влагата;

• по-равномерно поникване.

За професионално или полукомерсиално производство това е съществено.

3. Контрол при стерилни субстрати

При използване на минерални или стерилизирани субстрати фунгицидите:

• компенсират липсата на полезна микрофлора;

• предотвратяват бързото заселване на агресивни патогени.

4. По-малко стрес и загуби за отглеждащия

Това не е научен термин, но е реалност 🙂
Фунгицидите намаляват случаите, в които „всичко върви добре, а за една нощ всичко загива“.

❌ Минуси и рискове

И тук идва най-важната част.

1. Потискане на полезната микрофлора

Фунгицидите не правят разлика между „лоши“ и „добри“ гъби.
Те потискат:

• микоризни гъби;

• сапрофитна микрофлора;

• микроорганизми, важни за изграждането на имунитет.

В резултат растенията:

• се адаптират по-бавно след отваряне на парника;

• стават по-чувствителни към стрес в бъдеще.

2. Риск от понижена кълняемост при предозиране

Това е критично важен момент, който често се подценява.

Излишъкът на фунгициди директно влияе отрицателно върху кълняемостта на семената.
При предозиране:

• част от семената изобщо не поникват;

• поникването се забавя или става неравномерно;

• кълняемостта може да бъде по-ниска, отколкото при сеитба без никакви фунгициди.

Особено чувствителни към това са:

• Ariocarpus

• Aztekium

• Blossfeldia

• много мезембриантеми, Haworthia, Gasteria.

Тук „повече защита“ означава по-лош резултат.

3. „Стерилна зависимост“

Растения, отгледани в напълно стерилна среда:

• по-трудно се адаптират след пикиране;

• развиват по-слаба коренова система;

• реагират по-остро на промени в условията.

4. Фалшиво усещане за сигурност

Фунгицидите не компенсират:

• лош субстрат;

• прекомерна органика;

• застой на вода;

• нестерилни съдове.

При слаба агротехника проблемите просто се отлагат.

Кога използването на фунгициди е оправдано?

✔ при редки и ценни семена
✔ при масови посеви
✔ при висока влажност и затворен метод
✔ при нестабилни климатични условия
✔ когато стерилизацията на субстрата е невъзможна

Кога може и е по-добре да се избегнат?

✔ при малки „домашни“ посеви
✔ при добър въздухообмен
✔ при напълно минерални субстрати
✔ при постепенно проветряване
✔ когато целта е по-естествено и устойчиво развитие