Колкото повече се занимавам с отглеждане на кактуси и други сукуленти, толкова по-лесно се справям с това и толкова по-добри резултати постигам.

Спомням си колко внимателно сеех в първите години и колко неубедителни бяха резултатите. В един момент дори започна да ми се струва, че никога няма да се  науча на това. Няколко години изобщо не се занимавах с тях, но един ден, когато посетих мой приятел, който успешно отглежда кактуси и литопси от семена, реших, че трябва да опитам отново. И ако със семената на кактусите всичко се оказа доста лесно, макар и не от първия път, то литопсите много повече от веднъж  ме изненадваха.

До известна степен имах късмет, че климатът в Пловдив е много близък до климата на родината на мезембриантемите, с единствената разлика, че в нашите географски ширини те цъфтят през есента. Затова реших да се възползвам максимално от климатичните условия за успешното им отглеждане. От опит стигнах до следните факти:

• семената покълват най-добре при дневни температури не по-високи от +25–27 градуса по Целзий и през нощта – не по-високи от +15 градуса, но и не по-ниски от +12 градуса. В Одеса това е края на април и края на август. Затова залагам семена 2 пъти годишно през тези периоди;

• растенията много лесно гният при липса на вентилация и са склонни към гъбични заболявания;

• при много горещо време младите растения стагнират и не се развиват навреме, което може да причини смъртта им през зимата;

• растенията могат да се зазимяват дори и на 2-месечна възраст, но е по-добре да направите това на възраст от 6 месеца до една година;

• Докато достигнат две годишна възраст е по-добре растенията да бъдат засенчени , така че да не изгорят на яркото слънце, въпреки че цветът при пълна слънчева светлина винаги е по-богат и наситен, от този на растенията , които са на сянка;

• някои литопсите могат да  се самоопрашват, но потомството, получено от двама родители винаги е по-здраво;

• вечерното опръскване през лятото може да замени 1-2 поливания, но третото поливане, трябва да бъде обилно, за да не се пресушава кореновата система;

• колкото по-бедна е почвата, толкова по-мощна е кореновата система; колкото по-мощна е кореновата система, толкова по-добре абсорбира влагата и по-лесно понася краткотрайна липса на вода;

• честото пресаждане в по-голяма саксия при някои видове стимулира по-ранен цъфтеж (с 2-3 години), но това не означава, че едногодишният разсад трябва да се засажда в 10 см саксия!

                      Има много повече нюанси, от които зависи както процентът на покълване, така и броят на семенаците, оцелели до една година, но основните правила за сеитба и грижи в моя случай изглеждат така:

Смес от перлит, пясък и червена глина (40:40:20), добре задушена и обеззаразена във фурната. Почва изобщо не се използва, за да се избегнат загуби. Глината съдържа много микроелементи и хранителни вещества, които не се срещат в перлита и пясъка. Ако не добавяте  глина в субстрата, е желателно да пръскате разсада с торове веднъж на всеки 2-3 седмици (използвам  торове за кактуси с минимално съдържание на азот (не повече от 2%)).

Внимателно навлажнявам подготвените контейнери за сеитба с преварена вода, с добавен в нея стимулатор на растежа Emistim-S. (Регулатор на растежа на растенията с широк спектър на действие, съдържащ балансиран комплекс от биоактивни съединения – продукти от биосинтеза на гъбични микромицети от кореновата система на женшен).

Семената поръсвам отгоре – 1-2 мм, със ситен речен пясък. Това предпазва семенаците от полягане и обръщане, след като покълнат, тъй като пясъкът, повдигнат от шапките им, ще падне равномерно в пролуките между тях и ще ги държи изправени.

Първите 1-2 седмици държа контейнерите херметически затворени под мрежа на сянка. Ако се държи на слънце, разсадът просто ще се свари.

След 2 седмици напълно отстранявам капака и ги поставям на хладно, сенчесто и добре проветриво място. Разсадът се навлажнява 1 път на 2-3 дни. Трябва да се гарантира, че разсадът няма да изсъхне през първите месеци, а корените им винаги трябва да са покрити с пясък. Обикновено само след 3-4 месеца започвам да ги привиквам към по-редки поливания.

Ако всичко върви по план, на възраст 4-6 месеца започва първото линеене, което позволява на миниатюрните растения да се подготвят за период на покой. Поставих априлските си разсади на общо зимуване с кактусите, но на всеки 3-4 дни ги опръсквах леко, за да не изсъхнат. През януари-февруари намалявам пръскането до 1 път седмично и се уверявам, че слънчевите лъчи не падат върху растенията. Броят на зимните пръскания зависи от състоянието на растенията и варира от 1-2 пъти седмично до 1 път на 2 седмици. Основното нещо е да не ги оставяте да изсъхнат. Но дори и силно напомпаните „топки“ също няма да могат да оцелеят през зимата. В особено топли зимни дни, когато температурата в оранжерията се повиши до 20 градуса, поливам разсада, но без фанатизъм, не повече от веднъж месечно.

Като правило до февруари-март те линят за втори път и вече, като ярко оцветени едногодишни растения с диаметър 5-7 mm посрещат пролетта. Според моя опит това е по-добре, отколкото да се опитвам да ги държа в оранжерия с разсад от кактуси и да се притеснявам дали ще оцелеят до пролетта или не. По-аскетичният начин на живот им се отразява по-добре, което по принцип може да се каже и за хората :).

Опитвам се да не торя зрели растения, защото не всички са в състояние да оценят щедростта ми и понякога избухват, стават изроди, дори и само за 1 година. Постоянната слънчева светлина от 8 до 17 часа без засенчване позволява на растенията да демонстрират цялото богатство на цветовете, но най-малкото невнимание и  пропуск може да доведе до вечерта да получите две „варенки“, които вече не са подходящи за нищо.

Инспектирам всичките си растения ежедневно и ги пренареждам редовно, за да избегна изгаряния. Въпреки, че тази година, независимо от всички предпазни мерки, в средата на юни изгорих около 40 литопси за 2-3 дни, което вече не се наблюдаваше дори през юлските жеги, когато термометърът на слънце показваше 65-68 градуса! От една страна, това е лошо, но от друга страна, за да възстановя видовете, ще посея отново семена. А това означава, че има шанс да отгледате нещо красиво и необичайно …